Компанията работи по иновативен проект за селективно разрушаване и рециклиране с мобилна инсталация

Строителната индустрия използва половината от всички добити материали в Европа. Тя е отговорна и за генерирането на 35% от отпадъците по данни на Европейската комисия. И докато на Запад материалът от съборените сгради отдавна вече се разглежда като суровина за ново строителство, в България това все още е екзотика. Има обаче и пионери. Такъв е проектът на "Главболгарстрой" MOBBICON-PRO за селективно разрушаване и рециклиране на строителните отпадъци по такъв начин, че те отново да се използват. Той е финансиран от програма "Хоризонт Европа" и се изпълнява в партньорство с български и чуждестранни университети и лаборатории, а основната му задача е изграждането на компактна мобилна пилотна инсталация за рециклиране и производство на висок клас строителни материали.

Подготвителна работа

Възможностите за повторно използване на отпадъците от строителството отдавна са във фокуса на "Главболгарстрой". Затова и компанията добре е проучила световните практики. "Всичко започва още от проектирането на дадена сграда. Освен че е важно какви материали се влагат, в момента тенденциите са такива, че е не по-малко важно и как е проектирана сградата, така че материалите да могат да се оползотворят при нейното разрушаване след време", разказа Калин Маринов, ръководител "Международни отношения и бизнес развитие" в "Главболгарстрой холдинг", по време на панела за градските мини на конференцията Net Zero на "Капитал".

Когато става дума за отдавна построени сгради обаче, практически липсва информация какви материали са влагани. А това е важно, защото често назад в годините са били използвани вредни вещества. "В сърцевината на одита, който се прави преди разрушаване на сграда, е да се разбере какви са материалите. Трябва интензивно да се взимат проби и да се анализират, за да е ясно по какъв начин след това те могат да бъдат третирани и използвани", обясни Маринов.

Следващата стъпка от одита дава предписания за действие, като за целта вече има доста дигитални решения. "Те дават възможност сградите да се виждат триизмерно, да се направи точна калкулация на материалите и начина, по който могат да бъдат рециклирани или използвани повторно", каза Маринов. Той уточни, че трябва да се направи разграничение между материали за рециклиране и за повторна употреба, т.е. такива, които не минават процес на обработка, тъй като при вторите нормативно изниква въпросът как да се провери качеството и дали могат отново да бъдат влагани в същата форма. Това е още един елемент, който е застъпен в проекта на "Главболгарстрой".

Тънкости на разрушаването

Самото разрушаване на сградата също е свързано с предизвикателства. "В България няма фирми, които се занимават със селективно разрушаване. Има такива, които предлагат услугата, но не и такива, които са изцяло специализирани в тази сфера", каза Маринов. Затова компанията прогнозира, че това е ниша, която в бъдеще може доста да се развие. По думите му процесът отнема повече време, отколкото да се събори една сграда и след това да се направи селекция на смесения отпадък, както и повече средства. Това рефлектира върху стойността на проекта за инвеститора, решил след това да построи нова сграда.

Оттук насетне трябва да започне използването на различните отпадъци. "Нашият проект е съсредоточен върху оползотворяването на минералните отпадъци, т.е. инертните материали като бетон, керемиди и тухли. Целта е да ги преработим, така че те да бъдат вложени отново в строителния процес и да не се налага ползването на първоначални материали", обясни Маринов.

Интересен факт е, че материалът, за който се очертава най-голям недостиг, е пясъкът, въпреки масовите представи, че той е в достатъчно големи количества. "Оказва се всъщност, че от една страна, все повече липсват такива находища, а от друга, използването му значително нарушава екологичното равновесие на местата, откъдето се извлича", каза Маринов. И макар че пясъкът не може да бъде 100% заменен като суровина в производството на бетон, "Главболгарстрой" си е поставила за цел с проекта максимално да го намали, като го замени с фракциите, които се получават след натрошаване на строителните отпадъци с мобилната инсталация. Съществува вече и европейска директива, която позволява рециклираният материал да се използва в определени проценти като заместител в бетона.

Пречистване на замърсители

Маринов обаче подчерта, че от ключово значение в процеса е първоначалният анализ. "Много е важно преди разрушаването да се знае какви строителни материали са използвани, за да може ние да гарантираме след това, че няма да има негативен ефект върху рециклираните материали", посочи той. Това изисква да се направят модели на това какъв тип сгради са разрушавани и къде може да се наблюдават замърсители, тъй като освен в използваните материали те може да са резултат и от начина на експлоатация. Докато за обекти като петролни бази например е ясно, че бетонът е замърсен, в ежедневната си работа компанията се е натъквала и на много по-неочаквани случаи. При разрушаването на една сграда например се е оказало, че в подземния паркинг има химическо замърсяване, което се е получило от веществата, слагани против замръзване на входа в зимните месеци. "Това е конкретен случай, който ни показва, че при разрушаването на сгради трябва да бъдем доста внимателни и добре да анализираме коя част от бетона откъде точно идва", коментира Маринов.