Тази седмица България за първи път e домакин на годишната среща на високо равнище на Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC), която събра представители на държавни институции, международния бизнес и академичните среди от 20 държави, сред които САЩ, Канада, Бразилия, Япония, Великобритания, Южна Африка и др. Цел на срещата в София е обсъждането на ключови въпроси, свързани с икономическото развитие, инфраструктурната и енергийна свързаност и насърчаването на технологично развитие и иновации. Основният форум, представляващ важна част от посещението в България, бе открит от Чад Холидей - доскорошен Президент на Royal Dutch Shell, Bank of America & DuPont и към настоящия момент действащ Председател на Федерацията по конкурентоспособност. Приветстващи слова отправиха и Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, Калин Пешов, председател на Управителния съвет на "Главболгарстрой Холдинг", и Дебора Уинс-Смит, основател и президент на GFCC.

В рамките на срещата на високо равнище министърът на енергетиката Ива Петрова подчерта, че сигурният достъп до ресурси и инфраструктура е ключово условие за икономическата устойчивост и конкурентоспособността на Европа. Тя открои ролята на България в развитието на европейската енергийна система чрез участието ѝ в регионални инициативи като Вертикалния газов коридор, електроенергийните коридори "Изток-Запад" и "Север-Юг", както и развитието на зелени енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. По думите ѝ тези проекти разширяват възможностите за свързаност и диверсификация на доставките, а регионалното сътрудничество е решаващо за справянето с общите предизвикателства. Тя посочи още, че укрепването на европейската икономика изисква развитие на собствен технологичен капацитет и сигурен достъп до стратегически ресурси.

Основните фактори, които ще определят икономическия напредък през следващото десетилетие, бяха във фокуса на дискусия, в която се включи председателят на УС на "Главболгарстрой Холдинг" Калин Пешов, представяйки гледната точка на големия бизнес в страната. Той подчерта значението на стратегическото планиране и способността на компаниите да намират нови възможности и да се приспособяват към промените.

"Технологиите променят начина, по който работим и създаваме проекти. Икономическият растеж зависи от способността ни да превръщаме тези промени в реални възможности. Това изисква от бизнеса да мисли в дългосрочен план, да инвестира в развитието на хората и да се адаптира към новите условия.

Не по-малко важно е сътрудничеството между бизнеса, държавата и науката, което позволява новите знания и технологии да намират практическо приложение и да създават реална икономическа стойност. Конкурентоспособността на утрешния ден зависи от нас и решенията, които вземаме днес", сподели Пешов.

Темата беше разгледана и през призмата на управлението на риска от Кристофър Гайгер, вицепрезидент на американската технологична компания Lockheed Martin, която е безспорен световен лидер в сферата на отбраната.

Акцент в изказването на заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов беше необходимостта от структурна трансформация на българската икономика чрез привличане на инвестиции с висока добавена стойност, развитие на индустрията и насърчаване на иновациите. Той подчерта значението на инфраструктурните инвестиции, публично-частните партньорства и сътрудничеството между държавата, бизнеса и академичните среди за повишаване на конкурентоспособността и създаване на качествени работни места. Като важно условие за постигането на тези цели Якимов открои политическата и икономическата предвидимост, както и възможностите за обмен на международен опит и изграждане на партньорства.

Заместник-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова представи приоритетите на България в областта на дигитализацията и иновациите.

"Превръщането на знанията в интелектуална собственост е ключово за осигуряването на реален икономически растеж за България. В ерата на изкуствения интелект създаването на знания и разработването на нови технологии изискват преди всичко достъп до изчислителна мощ, данни и експертен капацитет. Следващата стъпка е изграждането на национална AI мрежа, която да свърже технологичните центрове и експертния потенциал на страната" - коментира Йосифова.

Общият фокус върху технологичната трансформация и готовността на икономиката за бъдещите промени обедини дискусиите за внедряването на изкуствения интелект, развитието на иновациите и адаптирането на пазара на труда към новите технологични реалности. В тази връзка Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT, акцентира върху потенциала за по-широко приложение на AI, ролята на ефективните политики за насърчаване на иновациите и необходимостта от подготовка на работната сила за бъдещите промени.