От началото на 2022 година, Главболгарстрой стартира поредица от дарителски инициативи в подкрепа на Планинска спасителна служба към Български червен кръст, прегръщайки каузата за подновяване и модернизиране на професионалната екипировка и оборудване на отрядите.

Освен финансова подкрепа за подновяване и модернизиране на професионалната екипировка на отрядите, чиято навременна намеса само през последната 2022 година е довела до спасяването на 2600 души в планината, през настоящия месец строителният холдинг подкрепи ПСС и чрез закупуване на ретранслатор за целите на службата.

Елеонора Тотева, Ръководител отдел "Връзки с обществеността" в Главболгарстрой връчи ретранслатора на директора на ПСС Емил Нешев

За общото между строителството и спасяването на животи и общественото значение на ПСС разказва Емил Нешев, директор на Планинска спасителна служба.

1. Планинските спасители в България са едни от най-опитните в света, а хилядите спасени животи в планината или по време на бедствия, със сигурност са най-голямата награда за работата Ви. Малко знаем, обаче, за това как изглежда ежедневието на планинските спасители. Разкажете повече за активностите и задачите, които ПСС има.

Планинската спасителна служба при Български Червен кръст (ПСС при БЧК) се състои от над 530 правоспособни планински спасители, разпределени в 32 отряда, разположени в подстъпите на основните планини в България. От тях само 48 са щатни планински спасители, които са гръбнакът на службата. Те се грижат за постоянното дежурство 24/7 в пет основни бази на ПСС, а именно база Алеко на Витоша, база Банско в Пирин, база Боровец в Рила, база Студенец в Родопите и Централния денонощен пост (ЦДП) в София.

За доброволните спасители ежедневието е свързано с практикуването на професиите си на работните им места, а събота и неделя или дават дежурства в базите и постовете на ПСС по планините, или са в планината, за да поддържат форма. Често участват в специализирани курсове за повишаване на квалификацията си и опресняване на знанията и уменията си. За щатните спасители остава работата по поддръжка на техниката и оборудването на базите, профилактиката в района на базата, както и поддръжка на самите бази. Освен това поддържат денонощни дежурства, за да може реакцията на ПСС при инцидент да бъде максимално бърза и адекватна, а също така да отговарят на телефонните обаждания на туристите, търсещи информация за условията и опасностите в планините.

2. С какво ще бъде полезен ретранслаторът, по какъв начин ще облекчи вашата работа?

Поради спецификата на работа на планинските спасители от особена важност е комуникацията. В планински условия е трудно и непрофесионално да се разчита на връзка чрез мобилните оператори поради силно пресечения и отдалечен терен, което предполага слаб сигнал и липса на връзка между спасителите на терен и ръководителя на акцията. Единственият сигурен начин за комуникация между екипите е чрез стабилна радио връзка. Това може да бъде постигнато само чрез изграждане на надеждна радио мрежа, която да покрива максимално планинските райони, в които се налага да се провеждат тежки акции за търсене и спасяване на пострадали в планините. Почти винаги това се случва на трудни и опасни терени, а метеорологичните условия са много сложни.

Добрата радио връзка дава значително по-големи шансове за успешно провеждане на тези акции, осигуряват допълнителна сигурност и спокойствие на планинските спасители, работещи на терен, а всичко това води до по-бързо достигане на пострадалите и, съответно, шансовете за оказване на навременна помощ се увеличават многократно.

3. През последните 2 години Главболгарстрой е сред основните дарители, които подкрепят ПСС в подмяната на екипировката и модернизацията на оборудването на планинските спасители. Защо екипировката е толкова важна за вашата работа?

Обикновено спасителните акции се провеждат в лоши метеорологични условия, на трудни и опасни терени, като всичко това поставя планинските спасители в условия на работа при голям риск за живота и здравето им. За да бъдат предпазени от тези рискове, ПСС при БЧК полага изключителни усилия в две направления. Първо и основно като превенция е физическата, техническата и тактическа подготовка на планинските спасители, които преминават през дълъг и задълбочен процес на обучение, което на практика продължава постоянно в активните им години. На второ място (но не и по-маловажно) е специализираната екипировка, която има за цел да защитава спасителите от лошите метеорологични условия, за да могат те да се придвижват по-безопасно и да са работоспособни да окажат помощ на бедстващите. Известно е, че на първо място трябва да бъде безопасността и сигурността на спасителите, за да имат шанс пострадалите да получат навременна и адекватна помощ.

4. През тази година (2023) Планинска спасителна служба навърши 90 години. Това са много години на работа, натрупан сериозен опит в спасителни и други акции в страната. Какви са основните цели, които си поставя ПСС за близкото бъдеще?

Да, наистина, 90 години в помощ на пострадалите в планините е доста време и опит. ПСС при БЧК е преминал през най-различни етапи от развитието си, но едно е останало като водещо и то е спасяването на човешки животи. Това, което сме постигнали до сега е впечатляващо и е достойно за уважение. Разбира се няма да лежим на стари лаври, стремим се да се развиваме непрекъснато за да сме още по-подготвени за предизвикателствата, пред които сме изправени. ПСС е член на международната комисия по планинско спасяване ICAR (International Commission for Alpine Rescue)  от 1971 година, като това ни помага да си „сверяваме часовника“  с водещите спасителни служби в света, както и да прилагаме най-съвременните тенденции в планинското спасяване. Като цяло, нивото ни е съизмеримо с почти всички, с изключение на това, че в България нямаме работеща система за спасяване от въздуха. Това е и една от най-големите ни цели, като за това не спираме да работим съвместно с Военно въздушните сили (ВВС) на Българската армия и да търсим разбиране от отговорните държавни институции в България.

Стремим се да направим ПСС още по-модерна и ефективна служба, подготвена за всякакви ситуации, така че да бъдем още по-полезни и ефективни, работейки за каузата за спасяване на човешки животи както на бедстващи в планините, така и на бедстващи при бедствия, аварии и катастрофи. Изключително важна е и темата за адекватното финансиране на Службата, тъй като към момента изпитваме сериозни проблеми в това отношение. Справяме се с подкрепата на спонсори и дарители, като в последните две години Главболгарстрой е от най-големите ни дарители, разбирайки проблемите, които изпитваме. Използвам случая да изкажа огромните благодарности на всички планински спасители в България и да Ви уверя, че оценяваме високо Вашето отношение, разбиране и подкрепа.

Планинската спасителна служба е създадена пред 1933 година от членове на Българския алпийски клуб, Българския туристически съюз, Юношеския туристически съюз и Софийския ски-клуб. В периода 1933-1935 година, дейността на службата и материалната база се развиват значително. Службата оборудва аптечни пунктове на хижите Алеко, Кумата и Момина скала на Витоша, създадена е и организация на спасителни команди, които включват четирима спасители и лекар. В почивните дни тези команди дават дежурства в горните хижи, а през 1938 г. излиза и първият „ПРАВИЛНИКЪ НА ПСС“.

Днес Планинската спасителна служба при Български Червен кръст (ПСС при БЧК) се състои от над 530 правоспособни планински спасители, разпределени в 32 отряда, разположени в подстъпите на основните планини в България. От тях само 48 са щатни планински спасители, които са гръбнакът на службата. Те се грижат за постоянното дежурство 24/7 в пет основни бази на ПСС, а именно база Алеко на Витоша, база Банско в Пирин, база Боровец в Рила, база Студенец в Родопите и Централния денонощен пост (ЦДП) в София.