Храм „Св. Петка“

Възложител

Местоположение

село Белчин, община Самоков, България

Период на реализация

Роля на „Главболгарстрой“ в проекта

Характер на работите

• Реконструкция
• Архитекутрно-строителни и монтажни работи

Технически характеристики

• Първоначалната идея за реставрацията на полуразрушения храм “Св. Петка” в с. Белчин – художествен паметник на културата I-ва категория, постепенно прерасна в изготвяне на цялостна ансамблова концепция на базата на комплексното проучване на терена около църквата и на хълма “Св. Спас” над нея. В този ансамбъл църквата безспорно е най-значимият и стойностен елемент, на който са съподчинени всички останали елементи на комплекса – църковната камбанария, каменната чешма с пейките за отдих, настилките, подпорните зидове, оградата на църковния комплекс с двете входни порти, реставрираните и художествено експонирани кръстове на старите гробове. В непосредствена близост до църквата се изгради етнографска къща-музей, филиал на Градския исторически музей в Самоков, а на хълма “Св. Спас” в момента продължават археологическите проучвания на раннохристиянска църква и късноантична крепост, които свидетелстват за богата култура и оживена търговия в района още през IV и Vв.
• Проектът за реставрация на църквата “Св. Петка” в Белчин се основава на детайлното архитектурно заснемане на съществуващите руини, спомени на местни жители, архивни снимки от книгата на проф. В. Захариев. Проектът се придържа към максимално доближаване до оригинала. Реставрацията налага екипен подход поради сложността на проблематиката и изолираността на обекта. Архитектурният проект създава всъщност едно точно копие на полуразрушения обем на църквата. Конструктивният проект запазва в оригинал единствено източния зид с абсидата, а останалите зидове /западен, северен и южен/ се преизграждат със скрита СТБ конструкция. В късния притвор на църквата се запазват всички дървени конструктивни елементи, които са в добро състояние /колони, греди/ в приземния етаж и се експонират с максимална изява на дървения детайл. Приложиха се съвременни топло и хидроизолации /фибран, минерална вата, воалит/ в междуетажната и покривната конструкция. При реконструкцията проектантите си позволиха отварянето на притвора в приземно ниво на север и запад с оглед изявата на красиви природни панорами.
• Следващият етап от реставрацията на църквата се отнесе към консервацията и експонирането на оригиналните останки от интериора – дървена стълба към емпорията, иконостасът беше реконструиран по оригинала, на част от оригиналните икони бяха изготвени копия, други бяха напълно реставрирани, реконструираха се троновете, запази се максимално съществуващата подова настилка от керамични тухли в ноаса и олтара. Така интериорът се доближи максимално до характера на изчезналата църква.
• Изграждането на самостоятелния обем на църковната камбанария от юг на църквата се наложи като една необходима пространствена и стилова доминанта. Аналогичните строителни материали, използвани при градежа на камбанарията, както и силуетното проучване на съотношението между двата обема създават усещане за хармоничност и органично вписване в съществуващата природна рамка.
• Друг елемент на църковния ансамбъл е каменната чешма с пейки за отдих, изградена по аналогия – в духа и традицията на възрожденските каменни чешми.
• Защитата на църковния комплекс от евентуални вредители наложи затварянето на църковния имот с желязна ограда, разработена като отделен детайл към проекта. Част от проекта са и детайлите на двете входни порти към комплекса – главната от изток, от страната на абсидата, а по-малката – от североизток, в началото на стръмната живописна пътечка, оформена в течение на времето като естествен подход към гробищната църква.
• Разработването на цялостна ансамблова концепция включи и обособяването на паркинг за коли и автобуси на изток от църковния имот, тъй като в бъдеще съществуват идеи за включването на този комплекс в културен маршрут, обхващаш най-значимите паметници на културата в този регион.